COPERNICUS 4 BULGARIA 2020

Поздравителни адреси

Представяне на актуалното състояние на космическата програма на ЕС – Коперник, и новостите през следващия програмен период.

В презентацията ще бъдат представени планираните мисии на спътниците Sentinels, както и бъдещите разработки, които ще допълнят спътниковия сегмент на програмата.
В отговор на искане на ЕК, DG DEFIS, ESA работи с редица индустриални и изследователски институти в цяла Европа, които да развиват, демонстрират и изпробват техниките, базирани на ЕО, за да характеризират различните въздействия на Covid19 относно европейските държави и да следят доколко икономическата активност се възстановява след периоди на блокиране. Тази презентация ще илюстрира основата на изследването, някои примери за ЕО базирана характеристика на въздействията и как те могат да бъдат структурирани като полезни показатели.

Първата част от презентацията ще разгледа разширената роля на EUSPA в развитието на пазара и привличането на потребителите, както е предложено в новия космически регламент. Използвайки доказана методология и инструменти, целта ще бъде подпомагане на МСП и стартиращи фирми, разрастване на непрофилни потребители и по-нататъшно развитие на икономиката на Коперник. Втората част на презентацията ще разгледа по-конкретно синергиите между европейската GNSS и Коперник програми на ниво приложения, давайки практически примери и адресирайки областта за по-нататъшно развитие.

Като водеща в света програма за наблюдение на Земята, Коперник допринася значително в социално-икономическата сфера, както и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж със своите данни, информация и услуги. През последното десетилетие се наблюдава нарастващ брой иновационни програми, финансирани от публични институции и индустрия, които твърдо позиционират използването на Коперник, също и за търговски цели. Тази презентация ще предостави актуализация на някои от основните иновационни инициативи в областта на Коперник (и Галилео) и как българските научни и бизнес общности могат да се възползват от тях.

EO4GEO е Алиансът за секторни умения по програма Еразъм + за космическия / геопространствен сектор. В Алианса участват 26 основни и 34 асоциирани партньора, които работят съвместно по изготвянето на стратегия и дългосрочен план за действие за непрекъснат мониторинг на технологичните и обществени тенденции и за оценка на развиващите се изисквания за умения в сектора. В практически план, повече от 160 експерти разработват всеобхватен набор от знания (Body of Knowledge) за географска информация и наблюдение на Земята (BoK за GI/EO), като същевременно е разработен набор от инструменти, чрез които да се проучи BoK, да се определят учебни програми и съответен професионален профил, да се публикува оферта за работа и т.н., всички на базата на BoK. Освен това, понастоящем се подготвят за изпълнение през есента на 2020 г. и пролетта на 2021 г. поредица от обучителни дейности на базата на конкретни случаи в подсекторите на изменението на климата, интелигентните градове и интегрираните приложения. EO4GEO ще предложи всички резултати от проекта съгласно откритите лицензи за повторно използване от общността и ще продължи работата след приключването на проекта.

Мрежата на европейските региони използващи космически технологии, NEREUS предоставя динамична платформа за всички региони с цел подобряване на използването на космическите приложения за предоставяне на ефективни политики в полза на гражданите. Примери за това как и къде в Европа се използват данните и услугите на програма Коперник ще представи Генералния секретар на NEREUS.

Чрез програмата Коперник спътниковите данни са достъпни за всички, но обработката на непрекъснато нарастващото количество данни все още представлява предизвикателство. Sentinel Hub ще представи какво правят за повишаване на информираността, както и за достъпността на спътниковите данни лесни за използване за широката общественост и разработчиците. Ще покажат как техните конкурси за скриптове за визуализация на спътникови данни и мощни инструменти помагат на хората да предоставят решения за реалния живот и защо правят голяма част от техния код и инструменти, свободно достъпни за всички.

Появата на големи масиви от данни, предоставени от програмата Коперник, предоставя както нови възможности, така и предизвикателства за научните изследвания, бизнеса и доставчиците на софтуер / данни, където са необходими нови техники като изкуствен интелект (AI), за да се възползват и осмислят огромните количества данни. Тази беседа ще представи работата на Phi-Lab на ESA за изследване на силата на AI за данни за ЕО и Коперник, както и различните изследвания, дейности и партньорства за постигането на това.

В презентацията ще бъдат разкрити възможностите за локална (в България) обработка на спътникова информация. Представени са наличните високопроизводителни компютърни системи като хардуер за обработка на големи масиви информация. Разгледани са и съвременни методи и алгоритми за обработка на спътникова информация, в които имаме обучени специалисти за работа.

…

Възможностите за подпомагане на космическите изследвания и приложения от програмите за научни изследвания на ЕС Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа.

В презентацията ще се коментират проблеми свързани с използването, обмена и управлението на отворени данни и информация от наблюдения на Земята (ЕО), получавани от Глобалната система от системи за наблюдение GEOSS и в частност от програмата “Коперник” на ЕС. Акцент ще се постави на ефективното използване на европейските и национални ресурси за ЕО, EuroGEOSS (като част от GEOSS) и разнообразните данни (вкл. космически, въздушни и наземни) за разработване на продукти, услуги или решения, които да са достъпни и полезни за икономическото, социално и обществено развитие.

Copernicus Academy и Copernicus Relay са част от Copernicus User-uptake инициативата по програма Коперник. Членове на техните мрежи са научни организации, МСП, НПО и др. работещи в сферата на приложение на дистанционните наблюдения. Ролята на Copernicus Academy и Copernicus Relay е да повишава информираността за програма Коперник във всяка страна. В презентацията ще представи кои са тези организации в България и какви са техните дейности свързани с програмата.

Презентацията ще представи проведените до сега Copernicus Hackathons в България.

Презентацията ще представи визията за разработвания портал на Copernicus Academy/Relays България.

Ще бъдат представени накратко основните тематични области на услугата за наблюдение на атмосферата, свързани със замърсяването на въздуха и здравето, слънчева енергия, парникови газове и изменението на климата. Специално внимание ще се обърне на прогнозите за качеството на въздуха в регионален и глобален мащаб, като се дадат примери за достъп до данните и налични инструменти за тяхното графично представяне, включително разработени наскоро продукти в подкрепа на кризата свързана с КОВИД-19 (възможности на специализирания микросайт) . Ще се представи новия портал за данни, който ще замести сегашния каталог в услугата за наблюдение на атмосферата. Някои инструменти, разработени в подкрепа взимането на решения относно опазване качеството на въздуха, също ще бъдат коментирани чрез пример за краткосрочни прогнози за състава на фините прахови частици в София.

В презентацията ще ви представим информацията за Световния океан, която се предоставя в реално време и за изминал климатичен период, като продуктите се разделят условно на Син океан – физическите параметри, Зелен океан – биогеохимични параметри и Бял океан – параметри на ледената покривка; как да намерим и изтеглим интересуващите ни променливи. Ще разгледаме и новите обобщени индикатори за мониторинг и Отчета за състоянието на океана. Специално внимание ще отделим на Черно море и случващото се там – тенденциите в температурата, морското ниво, циркулацията и кислородното съдържание. Ще представим и стратегията за развитие през следващата фаза в светлината на прехода към Коперник 2.0.

В презентацията ще представим накратко услугата „Управление на извънредните ситуации“ на програма Коперник, начинът за активиране на услугата, данните и продуктите, които се предоставят за сертифициран и публичен достъп, както и перспективите за бъдещото й развитие. Ще се разгледат накратко трите системи на тематичната услуга за предотвратяване и планиране, ранно предупреждение и мониторинг на бедствени ситуации: Европейска система за осведомяване за наводнения, Европейска информационна система за горски пожари и Европейска обсерватория за сушата. Ще се разгледат конкретни примери, за които е активирана услугата за България и възможностите за крайни потребители да достъпват данни и продукти за тази тематична услуга.

В презентацията ще Ви представим информацията за глобалните биогеофизични продукти, пан-европейски продукти за земеползване и земно покритие, локални продукти с висока разделителна способност; как да открием спътникови изображения и референтни данни в Интернет и да ги използваме в ежедневната ни работа. Специално внимание ще отделим на картографиране на земеделски култури с помощта на данни от Sentinel-1 и Sentinel-2 за територията на България. Ще бъде направено сравнение на предимствата и недостатъците на мултитемпоралната контролирана класификация с използване на радарни и оптични данни от програма Коперник. Ще представим и стратегията за развитие на CLMS през следващата фаза в светлината на прехода към Коперник 2.0.

В презентацията ще представим достъпа до данните и продуктите по услугата, и посоките на развитие в бъдеще. Ще достъпим данни от Climate Data Store, ще ги обработим с неговия Toolbox и с библиотеки на Python, ще представим и C3S Demonstrator. Какво специализирано обучение да очакваме от C3S User Learning Service в България и кога.

В презентацията бъде представен достъпа до данните и продуктите по тематична услуга на програма Коперник – Сигурност, актуално състояние и бъдещо развитие.

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…